под хладните стени на чужда земя.

Но в паметта на своите остана

като войник, не склонил глава.

Във бурята на Юга той стоеше,

сред гръм и огън, сред разпад и страх,

а зад гърба му — Сърбия и клетви,

и хиляди съдби по бойния му път.

За едни — герой, за други — престъпник,

историята тежки сметки ще реди.

Но никой няма право да забрави

какво бе времето на онези дни.

Не всеки генерал е само орден,

не всяка битка ражда светлина.

Понякога човекът става символ

на цяла епоха, хвърлена в война.

Днес вече няма щаб, няма команда,

няма тръба, която да го призове.

Остана само тишината тежка

и паметта — която не мълчи.

Почивай в мир, генерале Радко —

Балканът дълго ще те помни.

Историята нека отсъди строго,

а времето — безстрастно да говори.

Защото героите и грешниците

понякога вървят по един и същ път,

а след войната остават само

имената, костите и споменът.