Прочетен: 3494 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.05 09:24
БНР „Хоризонт“ е в шок и трепет.
Заради хол и профил попрегърбен
се вдигна същински махленски петърд.
Библиотека славна, чудо на века,
снимана тайно, скришом, под ръка!
Сякаш е кодът за ядрен разпад,
а не просто секция в стария град.
А пък накрая – какъв интелект!
Анатомичен и фин анализ, директ.
Щом липсват думи и силен аргумент,
се минава на „ици“ в последния момент.
Дръжте си хола, пазете си праха,
поети велики със вечна позлата.
Аз пак си оставам със свойта уста,
а вие — пазители на суетата!
И ето — финал на великата драма!
Постът го няма, изчезна във мрак.
Доносник ревностен, скрит зад екрана,
чукнал „рипорт“ със треперещ юмрук.
Уплаши ги словото, стресна ги факта,
та белким със цензура скрият срама.
Но трийте, пазачи на правия тактов,
свободните мисли не стават на прах!
Винаги ще имат моят ответ,
това си е направо обет.
И трийте със доноси пак до утре,
гласът ми ще стърже във вашето вътре.
Защото езикът ми няма катинар,
а истината не се плаши от пазач и клисар!
бози и някакви скандали.
Забравям даже "новините",
че те лъжливи са, горките.
Не искам да ви знам "прогнозата",
щом вънка цъфнала е розата.
А чучелото - "президента"
пропъждам точно на момента.
Те лазят в евродалавери,
цинизъм, дяволски химери-
като прасета на копаня!
Но аз с помия не се храня!
бози и някакви скандали.
Забравям даже "новините",
че те лъжливи са, горките.
Не искам да ви знам "прогнозата",
щом вънка цъфнала е розата.
А чучелото - "президента"
пропъждам точно на момента.
Те лазят в евродалавери,
цинизъм, дяволски химери-
като прасета на копаня!
Но аз с помия не се храня!
Живей си в твоя чист простор,
далеч от сивия им хор!
кратунко със връзки задействал е „рая“.
Щом истина чуят, ги хваща уплаха
и бързат да скрият каквото видяха.
Със донос под мишка и власт във ръката,
се мислят за важни шефове на земята.
Но триенето, знаем, е кауза клета –
не се заглушава със мишка поетес(а).
Секции, бюра и „анатомичен“ съд –
пазачите пак си изгубиха ума и път.
Така че, нека докладват до утре,
гласът ни остава да стърже във тяхното вътре!
Преди десет години, в настроение , писах пост за мисирките Беше мой връх на хумористична тема Не беше адресиран към никой Общ случай Отпратих го в "Забавление" Направиха ми впечатление честите посещения ми на блогър, заядлив по природа? Помислих, че този път ще промени стила си
Но коментар не покледва Изведнъж постингът изчезна?
Обвиних себе си, че може би при редакция съм забравил да го върна обратно
Не беше тази причината, не бях редактирал Въпросната персона спря посещенията Изведнъж ми просветна Или се е припознала, или е завидяла? Оказа се , че е проверявала Дала е сигнал и е проверявала резултата Дали постингът е изтрит? След като е получила исканото, спира посещенията
Ядосах се много
Обадих се и казах, че са сбъркали В постинга нямаше имена и не е адресиран към този, който ги е подвел Общ случай е!
Получих извинение и позволение да го пусна отново
Опитах, но нямах настроение и не можах да го възстанова в първоначалния му вид Отказах се!
Не се ядосвай Не давай храна на злобата и завистта! Те от това живеят!
Хубав ден!
Че възразих срещу една воня,
Даже имаше и лични клетви,
Че не пиша за тях оди и фетви.
Никога не си оставям магарето в кал,
Към боклуци нямам милост или жал,
Но ще се опитам да сваля това напрежение,
Без да ми пука от нечие кисело изражение.
Благодаря за думите добрички,
Подкрепяйки се - не сме самички
:)
