маски танцуват в лъскава зона.
Евровизия свети със неонов прах,
а душите мълчат под захарен страх.
Бангаранга крещи със фалшиви слова,
ритъм без корен, без кръв, без глава.
Шум като буря от счупен метал,
но вътре е празно — студен карнавал.
Сатанизъм шепне със черен език,
облича порока във модерен лик.
Казва: „Продай си сърцето за миг,
слава и лайкове — вечният трик.“
Но има и огън, що не се купува,
глас от земята, що още бунтува.
Истина дива, сурова като камък,
не пада на колене пред фалшивия пламък.
И нека ехти през бетон и мъгла:
човек без душа е просто реклама.
А който стои със сърце и със чест,
не влиза във цирка на лесния блеск
Честта не е стока, нито лайк във ефир,
тя не се дави в изкуствен всемир.
Когато угасне неоновият дим,
ще видиш, че светът е пак неделим –
На тези, що пеят под чужда команда,
и тези, що пазят човешката правда.
Че краят на цирка е близо, помни:
измислени крале падат в сивите дни.
Остава гласът – чист, суров и висок,
единственият верен и древен пророк.
Че дори и в тъмното, сред счупен метал,
човекът е жив, щом не се е продал.
И ето ги пак – в ефира държавен,
с език на омраза, със тон безпощаден.
Един „чай“ изстива в лъжа и в измама,
докато заплашва от малкия екран(а).
„Ще чупим зъби!“ – крещи суетата,
забравила чия е всъщност софрата.
С парите на народа, със скромния лев,
те хранят абсурд и медиен гняв.
Критиката днес е обявена за грях,
а истинското мнение – за „хейт“ и за страх.
Лобита мазни, в костюми от гланц,
играят си своя фалшив ренесанс.
Но БНТ не е частен боксерски ринг,
нито е крепост на „звездния“ синг.
Свободата на словото не е за продан,
тя не се плаши от жест благороден.
И никой със заплаха, със злобен език,
не може да скрие душевния вик.
Не искам да плащам за техния кич,
за празния ритъм, за модния бич!
Защото зад блясъка, зад неонов прах,
стои само его и „захарен страх“.
Човекът със чест няма нужда от трик –
той пази духа си, дори и в този миг.
Де гиди Ганьо, чергарин-
дигни по шише да ударим!
Има ли блага пърцуца
всеки желае да цуца!
Пусни да видим ТеЛе-то,
да 'дигне джангър до небето!
И на хайванчето Дара
да си запалим цигара.
То, милото скача ли скача!
Йощ- ази ще се разплача..
Вредом е топ-простотия,
стигнала вече до шия..
Затуй- надигай шишето-
да, опустяло-проклето!
Главица да се изветри,
душица да ти просветли..
Плебеите са предци на фашистите. Зрелището е тяхната църква, тяхната вяра, пътят, истината...животът. И който не споделя овчия им възторг е враг.
Не пия пърцуца, не вдигам шише,
когато духът ми от кич се боде.
Че Ганьо е тъжен, но не е глупак –
той вижда кога го превръщат в клоак.
Не е до ракия, не е до инат,
а до това, че светът е изгнил и богат
на празни надежди и „топ“ суета,
която ни тика в калта, под нощта.
Телето си мучи, Дара си скача,
но никой не вижда очите на играча.
Зад всеки висок и фалшив децибел
стои само бизнес, без смисъл и цел.
Не искам да „цуцам“, нито да спя,
докато в ефира ни шества скръбта –
скръбта по таланта, по чистия глас,
удавен в неона, в модерния бяс.
Затуй не шишето – вдигам перото!
Че то е на Ганьо последното „кото“.
И щом се изветри лъжливия дим,
ще видим кой всъщност е непобедим:
Дали е рекламата, „звездният“ грим,
или е човекът – за миг уязвим,
но горд и изправен сред този пазар,
единствен на себе си господар.
Честта не се дави в ракия и лед –
тя чака своя истински ред!
Не е наркотик, а е бавна отрова –
психозата масова, винаги нова.
Тълпата е гладна за евтин олтар,
където духът се пренася във дар.
Плебеи в екстаз, със души от стъкло,
гравират на челото грозно клеймо.
За тях е спектакълът хляб и закон,
а мислещият – просто враг на поклон.
Когато небето е само екран,
а истинският огън – от лайкове изяден,
човекът изчезва в овчия хор,
затворен в своя неонов затвор.
Фашизъм на вкуса? Може би, да.
Когато бездарието стане съдба.
И който не пее със техния глас,
бива дамгосан в този „светъл“ час.
Но църквата им е от пясък и прах,
крепена от мода и вътрешен страх.
Зрелището свършва, угасва и токът,
и пак остава самотният – пророкът.
Не плащам за входа на този маскарад,
където е култът към лъскав упадък.
Че пътят и истината не са в тиража,
а в това – да не влезеш в общата продажба.
Свободният дух не е част от тълпата,
той пази в мълчание ключа за вратата.
сред този свят, от блясък прокуден.
Не си изгубил нищо пред същия екран,
където вкусът е насила разпънат и сдъвкан.
За нашето момиче – дано е чиста искрата,
дано не я счупи на лобита играта.
Че младостта носи и сила, и плам,
преди да я вкарат във златния храм.
Праведен си, друже, че тук, на Балкана,
коренът пази ни още от тая измама.
Не сме изпили до дъно отровата гнила,
която на Запад душите е свила.
При нас има памет, има жест благороден,
духът ни е жилав и все още свободен.
Развратът модерен, макар и натрапен,
във нашенско право не става законен.
И нека си пеят под чужда команда,
ние ще пазим човешката правда.
Че докато има очи да прогледнат бъркотията,
във тази земя ще живее поезията!
